Двубой

Това е танц. Танцувате двамата в съвършен синхрон, вперили погледи един в друг. Никой от вас не носи броня и остриетата остават кървави резки по телата ви. Ако разчиташ само на парче дебела ламарина да спаси живота ти, пренебрегвайки силата и пъргавината на собсвените си мускули, не заслужаваш да живееш. Заучени движения, години на тренировки, естествена сила и рефлекси, всичко ескалира в този момент. Всичко има смисъл, излишното отпада и остава само небходимото. Дишането престава да бъде машинално действие, защото съзнаваш че имаш нужда от всичкия кислород, който можеш да поемеш, от цялата енергия, която той ти дава. Затова дишаш внимателно и равномерно, опитвайки се всячески да отдалечиш момента, в който умората ще пусне своята отрова в кръвта ти. Отбягваш удари, парираш, атакуваш, котраатакуваш и всичко само с една цел- да съсечеш противника си преди той да го е сторил с теб. Няма омраза, няма злоба има само чест, кръв и стомана. Причината? Тя не е важна. Двама са влезли в кръга, само един ще излезе. Въпросът „защо” е безсмислен.
Завалява. Капките дъжд, падат около вас, отмиват кръвта и размекват земята. Няма значение. Вие сте положили клетвата и дори небето да се пропука и боговете да изсипят вечния си огън върху вас, трябва да продължите да се биете. Дъждът се усилва и тълпата около вас оредява, мнозина се прибират по къщите си, остават само старейшините на селото, които са длъжни да наблюдават двубоя. Някога за този ден ще се съчини песен. Ще бъдат възпяти триумфът на единия и смъртта на другия. Който и да падне в калта днес, няма да промени много песента. В основата си тя ще остане същата- безсмислен спор, наранено честолюбие, битка, нечия победа и нечие тяло, което ще бъде изгорено на клада. Духът на победеният ще се издигне заедно с дима до небето, където ще го чакат боговете, и вечно ще празнува достойната си смърт. Победителят ще се обкичи със слава. И с кръв.
Правилата на дуела са строги. Биете се голи до кръстта, използвате мечове, по-дълги и по-тежки от обикновените. Така човек се учи на дисциплина, необмислената, прибързана атака е по-опасна за атакуващия отколкото за противника му. Стъпките ви са бързи, ловки и премерени, никой не трябва да стъпва извън ритуалния кръг на битката. Направи ли го, ще бъде убит на място.
Остриетата описват своите бляскави дъги, отново и отново. Ако не бяха мокри от дъжда, при сблъсъка им щяха да изкачат искри. Сега само звънът им се носи над смълчаната кална земя, препускащ със северния вятър.
Това е танц. Танц извън времето и пространството. Танцувате само двамата, всеки е изпълнил света на другия, докато смъртта ви раздели.