Долината

Блясва мълния и отваряш очи.
Стоиш на скала, а под теб има долина.Обширна е.Не можеш да я обхванеш с поглед, а дори и да можеше, съзнанието ти не би могло да приеме такова пространство.Обитаваща няколко измерения, тя е извън самата безкрайност.Едновременно е пред теб и вътре в теб.
Блясва мълния и бурята става по-силна.
Над долината винаги има буря.Никога не отслабва.Постоянно се засилва.
Вятърът е убийствен, а дъждът образува плътна маса и знаеш,че никой не може да оцелее там.
Ти стоиш на своята скала,а бурята е само над долината,затова си сух и продължаваш да гледаш.Някой ден дъждът,вятърът и мълниите ще разрушат цялата долина.Но не още.
Блясва мълния и вдигаш ръка,за да разгледаш меча в нея.острието е тежко,масивно,но почти не усещаш тежестта му.
Всеки човек има меч.но не всеки може и иска да го използва.
В долината има битка.Вечна битка.Бият се еднакви сиви силуети,които се различават единствено по оръжията си.
Победените и останалите без сили биват подхващани от вятъра,който ги запраща на околните скали,извън долината,където намират смъртта си.
В долината никой не умира.Тя само изсмуква живота и силата ти.
Блясва мълния и се изправяш.Вече знаеш какво да правиш.Напускаш своята скала и тръгваш надолу към долината.Пътеката ще те води към смъртта, но също и към живота.
Не можеш да умреш без да си живял.Иначе просто преставаш да съществуваш.
Блясва мълния и осветява пътя ти.Щом стъпиш на него виждаш,че край долината има много скали.Точно като твоята.На тях има хора като теб,които стоят и гледат долината.
Колкото повече се приближаваш,толкова по-силна става бурята.Пороят се излива върху ти и започваш да се колебаеш дали да не спреш.Но не го правиш.Спреш ли дори за миг, вятърът ще те отвее в забвение и никой дори няма да си спомни за теб.
С всяка крачка чуваш все по-силно битката.Виковете.дрънченето на оръжията.Те изпълват света ти.
Най-после си долу.
Странно, но тук почти не усещаш бурята,която те плашеше горе.Битката е пред теб.Все още не знаеш дали ще се биеш или ще се бориш.Човек се бори, за да оцелее, но се бие, за да живее.Разликата е огромна.
От тълпата се отделя едър силует и се спуска към теб с рев и вдигнато оръжие.
Парираш удара и остриетата се срещат със звън.
Блясва мълния, а краят още е далече.


Друг много важен за мен разказ. Любимият ми разказ. Написах го в една дъждовна нощ докато гледах анимето на "Berserk". Не спечелих нито една награда с него, единственото му по-голямо постижение е, че от него е вдъхновен редакционът на списание "Gamers Workshop" брой 23, написан от Александър Snake Бакалов.